Плюшената играчка и чувството на привързаност в детето!

През първите месеци и години от развитието на детето то преминава през няколко важни емоционални етапа от своето развитие започвайки с това, че се възприема като едно цяло с майка си. Постепенно това преминава в привързаност към майката, а етапа, в който трябва да се отдели от нея като индивидуална личност е най-драматичен за децата и майка им и обикновено привързването към играчка е прехода, който позволява детето да премине през него по-лесно. Обикновено първата и голяма драматична раздяла с майката е, когато детето тръгва на детска ясла и тогава, за да не се чувство изоставено и да няма трайни последици в неговото емоционално развитие на преден план излиза плюшеното мече или друга играчка, която става обект на привързаност у детето. Понякога този така важен предмет за детето може да е пластмасова играчка, одеалце или нещо друго, което то може да гушне. Голяма част от възрастните все още помнят този предмет, който е бил обект на тяхната привързаност и стои някъде прибран на тавана.

 

Но защо се нуждаем от този преход в ранна детска възраст? Това е преходния етап между сигурния свят на детето осигурен от неговите родители и суровата реалност. Илюзията, която си създава детето чрез играчката за привързване го улеснява именно в този преход, така че нещата да станат плавни без емоционални сътресения и психични последици. Именно този преходен предмет, наречен така от педиатъра Доналд Уникът, помага на детето да изследва света и самостоятелно без непременното присъствие на майка му. За това, ако ви предстои да дадете детето си на ясла постарайте да му намерите такъв предмет и не му го отнемайте. Няма нищо лошо детето да си вземе любимата играчка в яслата и да изгради такава връзка между него и предмета. За детето този предмет е жив и реален и понякога става по-важен от майката и ако трябва да бъде почистен го направете със съгласието на детето си и в никакъв случай в пералнята, защото детето го приема като изключителна жестокост към играчката. Най-добре е да се отнасяте със същото уважение и сериозност към играчката както и детето ви.

Но кога настъпва времето за изоставяне на играчката? Постепенно детето разширява възприятията си за околния свят и открива още много предмети и много начини да се успокоява само. Така предмета на обекта на привързване постепенно излиза от главната роля на сцената. За да се случи това по-бързо и лесно е добре детето да има много и разнообразни занимания както и да бъде поставено в приятелска и спокойна атмосфера, където то самото да се чувства защитено без майка си. Това е причината доста родители да предпочетат частна детска ясла от колкото държавната, където децата имат пълна програма с артистични занимания, игри и обучения. За да може мислите на детето да не са обзети от чувство на самота и изоставеност то трябва да се занимава с нещо, което да концентрира мисловната му енергия в нещо креативно като игри и артистични занимания. Не случайно хората са казали, че работата е най-добрия лек срещу депресивни състояния и мисли. Същото се отнася и за децата, но на по-неосъзнато ниво.

Източник: visvitalisbg.com

Posted in Друга интересна информация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *